ТОКУ-ЩО! БНТ съобщи страшната вест! ПОЧИНА НИКОЛА АНАСТАСОВ! ПОКЛОН пред гениалния ни актьор!

Обичаният актьор е напуснал този свят след тежко боледуване, съобщи синът му Чавдар Анастасов пред "Хоризонт". 
"Усмивката на Сатиричния" – така го наричаше покойният Георги Калоянчев.
Никола Анастасов посрещна тази година 84-ия си рожден ден на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов" въпреки здравословните си проблеми.
Той игра там 59 години и е един от създателите му. Спектакълът, с който отпразнува празника си, бе „Лека форма на тежка депресия“ по текстове на Станислав Стратиев.
„Пожелавам на хората повече да се смеят.
Това е най-хубавото нещо, най-безболезненото“,
заяви Анастасов тогава.
В последното си интервю за програма "Хоризонт" Анастасов казва:
"Смехът е превъзходство.
Мъката е еднократна, важното е спомените, а спомените са велико нещо, най-голямото, особено аз с навлизането в тази възраст, съзнавам колко е хубаво да има спомени. Аз харесвам и мисълта на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече". Никога няма да престане да ми стига това да играя на сцената".
"Ако не се смеем, преставаме да съществуваме",
казва той преди година в телевизионно интервю.
Обичаният Анастасов е и брилянтен разказвач на вицове за Нане и Вуте. През 1985 г. издава книга с вицове "Смехът на шопа".
Анастасов играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър Трудов фронт и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“.
Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.
През март 2015 година получа "Икар" за цялостен принос към българската театрална сцена.
Източници: БНТ, БНР, БГНЕС