Ицо плаче за Трифон! Ново емоционално писмо на дъщерята на Туньо взриви Фейсбук! СПОДЕЛЕТЕ ГО, ако Трифон Иванов ви липсва и на Вас!

Очаквах тати до последно...
Представях си как ще го видя отново в екипа…
Отново на терена...
Изричаха името му, докато преминавахме измежду охранителите.
По пътя със сестричката ми говорихме как ще се държим за ръка...
Как няма да плачем...
Как ще се снимаме с всички…
Как ще бъдем "над нещата" и няма да се поддаваме на нищо, защото ние сме железните!
Когато стъпихме до съблекалните, сестричката ми замълча...
Аз оставих децата и отидохме заедно до футболистите - едни тичаха за якета, други запечатваха в селфита онова звездно настроение…
Трети подскачаха, загрявайки… смееха се…
Ицо минеше ли, всеки го закачаше, сякаш никога не се бяха разделяли, все едно вчера се бяха върнали от Щатите...
Някъде измежду усмивките засичах с поглед някой от нашите, което пълнеше очите ми със сълзи...
Очаквах тати!!!
Те не тръгваха...
Нещо ги спираше – дъжда ли, сигнал от организаторите ли, нещо чакаха и те…
Ицо извика!
И бутонките зачукаха по стъпалата...
Тогава нещо ме сряза зверски...
Разбрах, че излизат...
Тати все още го нямаше...!
Сестричката ми беше клекнала до мен...
Мина момченце с фланелка номер 3.
Качиха ни по тунела.
Чувах само:

"Трифон Иванооооооов!".
„Трифон Иванооооооооооооооов!”.
„Трифон Иваноооооооооооооооооооооов”!
Дъждът биеше с някаква страшна сила.
Видях на големия екран снимка на тати и надпис 1965-2016.
Тогава разбрах, че той няма да дойде – колкото и да го очаквам!!!
Дая излезе... Гледах само очите й, който криеше под шапката си, знаех, че идва и моят ред...
Не знам как излязох...
Не знам какво чувах…
Държах погледа си надолу, колкото и да вдигах главата си...
Ицо ме дръпна назад, за да ми покаже всеки един от вас...
Тогава разбрах, че тати го няма – но аз съм там!
И си казах:
„Докато сърцето ми бие, аз ще напомням за него!
Докато във вените ми тече кръвта на Трифон Иванов, аз ще разказвам, ще пиша, ще създавам!
Аз – Галина Трифонова Иванова, ще посветя съществуването си на неговото отсъствие...
Взех фланелката, догледахме мача и се прибрахме.
"Благодаря ви" е слабо казано мека – недостатъчна - частичка от онова, което искам да ви кажа – хилядна от онова, което ми подарихте в онзи миг!
Поклон пред вас!