Защо кастрирането на животни се приема за нормално?

Замисляли ли сте се защо толкова много хора са свикнали с идеята за кастрирането на домашните животни? Под предлог, че така животното вече "няма да се мъчи" и ще бъде много по-спокойно, масово хората маскират основната идея - че не желаят да имат котка или куче с променливо настроение в периодите на разгонване, а предпочитат да гледат жива плюшена играчка. Този воал от доводи, че така се помага, всъщност помага на много "любители" на животни да спят спокойно.

Желанието да се притъпи животинския инстинкт, като се отрежат репродуктивните му дадености, всъщност е доста садистично. Не говори ли това за превъзходството на човека над животинския свят и желанието вечно да доминира, дори и да решава кое да остане и кое да се махне от природата на животинката. Не означава ли, че това е като да кажем на новия гост в дома ни, че е добре дошъл, ама ако се държи като добре възпитан човек и е най-добре да не ни занимава с проблемите си. Така човек плясва с ръце и премахва желанието за възпроизвеждане у своето "приятелче", което не може да каже "не, благодаря", много удобно, нали?

Разбира се, друг е въпросът с това къде ще отидат всички малки котенца, кученца, птички и др., след като се родят. Това може да изглежда сложно за решаване, но не е невъзможно, тъй като в днешно време, с помощта на интернет можем да известим значително количество хора, които може да поискат да гледат домашно животно. Отделен е въпросът, че животните, които се продават в магазините, се предлагат единствено за пари и това, което можем да направим е да не ги взимаме от там.

Животните, които предизвикват умиление, когато са в магазина, всъщност идват от развъдници, където положението не е цветущо. Дори в самия магазин да изглеждат добре и наистина да бъдат гледани грижовно (доколкото е възможно в малка клетка все пак), то не забравяйте, че идват от места, където родителите на малките животинки са третирани зле и само с комерсиална цел и ако никой не купи дадена животинка, познайте къде ще се върне? За това идеята не е да изкупим всички, а да престанем да поощряваме този бизнес. А как смятате се чувстват и в самите витрини, поставени като експонати в тясното пространство?

Ако наистина смятате да се грижите за дадено животно, като го поканите у вас да живее, помислете за условията, които му предлагате и когато в 99% от случаите ви съветват да се кастрира, помислете как бихте се чувствали ако някой кастрира вас. Ако някой по-голям от нас, чиито език не разбираме ни вземе да ни гледа поединично? Ако този някой ни постави в своя свят, пълен основно с такива като него, как ще се чувстваме и ако ни забрани да се виждаме с други, като нас и за капак реши да ни кастрира "за да не се мъчим"?

Помислете за това, преди да действате по инерция, защото е доста лесно да не можем да разбираме езика на животните и да го интерпретираме както на нас ни харесва. Все пак те имат своите начини да потърсят внимание и да съобщят ако ги е страх или има нещо, което ги притеснява и не всичко можем да отнесем към нашите чувства и нашия вид изразяване. Поне можем да опитаме, не мислите ли?