ВСИЧКО за погребението на Трифон Иванов! СНИМКИ! Стоичков го целуна и остави нещо в ковчега! Какво? Майката на Трифон! Сълзите на една майка и сълзите на цяла България!

Любимецът на България – Трифон Иванов, беше изпратен с тежка траурна церемония.
Хиляди се събраха в Двореца на културата и спорта във Велико Търново, за да си вземат последно сбогом с обичания цяла България Туньо.

След изявлението на Гошо Гинчев като представител на Министерството на спорта една от дъщерите на Трифон Иванов се провикна: "Браво, тате!" и буквално разцепи тишината.

До този момент никой не смееше да мръдне, но след тези думи цялата зала започна да ръкопляска.
Министерството на спорта връчи посмъртно на Трифон Иванов най-голямото отличие "Венец на победителя".

Майката на Туньо през цялото време не спираше да плаче и едва получи плакета на Министерството на спорта.

Наско Сираков и Ивайло Йорданов бяха първите двама от златното поколение на българския футбол, които пристигнаха във Велико Търново, за да си вземат последно сбогом с легендарния Трифон Иванов.
Сираков и Йорданов пристигнаха с личните си автомобили преди всички останали свои съотборници, които не живеят в града и региона.

Веднага след тях дойде Христо Стоичков.
Камата слезе от своя автомобил със сълзи на очи, каквито имаше и в очите на всички останали от златното поколение на българския футбол.

Именно Стоичков бе един от първите, който мина покрай Трифон.

Камата остана до тленните останки на един от най-добрите си приятели около минута.

Христо остави нещо в ковчега на Туньо, което пазеше в тайна и никой не разбра какво е.
Стоичков не спираше да говори нещо на бившия си съотборник в ЦСКА и националния отбор, ръкомахаше, а накрая му се поклони почти до земята.

След като получи некролог, Ицо го целуна и остави до сърцето си..

Ето какво написа за погребението журналистът Петър Бойчев. Тези редове са едни от най-разпространяваните във Фейсбук и в интернет в този момент.

„Туньо, ти винаги ще живееш в сърцата ни!
Изпратихме те, но няма да можем да погребем суетата и притворството!
Цяла България днес изглежда единна.
Няма официална позиция, няма опозиция.
Всички скърбим за една от най-обичаните звезди от Пеневата чета – Трифон Иванов, който ни напусна без време.
Всички, без изключение.
И цесекари, и левскари, от Испания до Бразилия. Работници и чиновници, млади и стари, жени и деца.
Кой не е гледал Трифон Страшни, кой не е чувал за него.
Ако Трифон можеше да чуе какво се говори от 13 януари насам за него, можеше и да си помисли, че става дума за друг.
Той е най-добрият човек когото познаваме.
А хората около него – най-добрите приятели на Туньо.
Оказа се, че през всичките 50 години на своя живот Трифон Иванов е бил най-обгрижваният човек от приятелите си, най-уважаваната футболна легенда от феновете си, най-цененият специалист от футболните деятели.
И така от София до Силистра.
Погребахме и изпратихме Туньо.
Царство Му небесно.
Но няма да можем погребем суетата и притворството.
Сещаме се за легендите, когато  си отидат.
Димитър Пенев, както винаги гениален, написа това, което всички премълчаха от срам:
„За съжаление и той чакаше пенсиите от министерството, които ни бяха обещани.
Е, не ги дочака.
Почивай в мир!”.
Сбогом, Туньо!
Сега те няма, но вече имаш турнир, улица, площад, може би ще имаш и село на твое име.
Приживе не можахме и с една пенсия да те оценим”.

* * *

Ето какво каза за Трифон Бончо Генчев.
"Запомняме го с делата му, с хумора, с голямото сърце.
Един голям българин.
Така ще остане на всички българи в сърцата и съзнанието.
Голяма личност, хит, лидер, невероятни човешки качества, голям българин.
Той наистина милееше за българския футбол, за търновски футбол, за всичко, което ставаше около спорта.
По негов начин обаче.
Винаги, когато седнем някъде, казваше:
„Ще доживеем ли да се случи нещо по-позитивно, по-хубаво във футбола.
Нямам вече търпение, омръзна ми да ги гледам с тези татуировки“.
Всичко се опитваше да го прехвърли в зоната на хумора и на забавата.
Дори след някой неблагополучен мач на българския национален отбор все го прехвърляше на майтап – спънал се, не могъл да уцели топката, дузпата я бил еди-как си.
Това говори, че много силен човек, в крайна сметка да обърнеш всичко в зоната на майтапа и да намериш начина да подредиш изречението е силна черта в един човек.
Същевременно в себе си той носи голямо сърце, всичко даваше в името да се случи успеха, да стигнем до върха, да победим.
При нас в спорта има една-единствена задача – трябва да излезеш и да победиш.
Той излизаше на терена с мисълта, че трябва да бъде победител и това вдъхваше вяра, увереност и сигурност, че ние можем да го направим.
То е хубаво да го кажеш, но важното дали можеш да го направиш.
Той излизаше и го правеше по начин, който показваше на всичките".

„Мъжко момче!
Дано младите българи тръгнат по неговите стъпки”, каза Чавдар Цветков, бивше крило на „Славия” и първият български футболист, играл професионален футбол в Австрия – там, където мина голяма част от кариерата и на железния Туньо.

„Цяла България днес плака за Трифон Иванов.
Дори хора, които не го познаваха, днес го изпратиха като приятел”, заяви спортният журналист Крум Савов от студиото на Ринг тв.

"Беше перфектен, ще го запомня с много неща", бяха единствените думи на Ивайло Йорданов.

"Жал ми е, че Трифон толкова рано си отиде.
Беше човек, който винаги може да изненада с неговия креативен хумор.
Когато ми се ядосваше, пак се майтапеше, той беше така.
Дай Боже горе в небесата да играе футбол със звездите, които са си отишли преди него", каза Красимир Балъков, който пристигна от Германия, за да изпрати своя дългогодишен приятел и колега.

5-ма от златния български отбор обаче не дойдоха на поклонението на Трифон Иванов, с когото днес всички ние, цяла България, си взехме последно сбогом.
От онзи славен тим на България, от онези великани, предвождани от треньора Димитър Пенев и зарадвали и обединили цялата нация – по различни причини не присъстваха Любослав Пенев, Емил Костадинов, Велко Йотов, Емил Кременлиев и Петър Александров.
Снимки: евроспорт, блиц.бг